site.btaКомисията по икономическа политика и иновации прие на първо четене законопроект, който дава възможност за развитие в областта на интегралните схеми

Комисията по икономическа политика и иновации подкрепи на първо четене Законопроекта за ратифициране на административното споразумение между Съвместно предприятие "Интегрални схеми" и Министерството на иновациите и растежа. Проф. Георги Ангелов, служебен заместник-министър на иновациите и растежа, запозна народните представители с предложения за гласуване законопроект.   

"Смисълът на този закон е в предоставянето на възможност България да развива областта на интегралните схеми, а също така и достъп до финансиране за развитие на капацитета, съответно да бъде част от веригите за доставки", каза Ангелов.

По думите му приоритетни са четири направления. На първо място са пилотните линии (изследователска и развойна инфраструктура, необходими за производството на чипове). Второто направление е платформата за проектиране, което той условно определи като изграждане на софтуерната част. Създаването на мрежа от центрове за компетентност по микроелектроника е третото желано направление – става дума за изграждане на капацитет, който после се използва или от софтуерната, или от хардуерната част при производството. Четвъртото водещо направление е приложната част, която е свързана с изкуствения интелект, с облачния капацитет, с големите масиви от данни, с квантовите технологии.

Съвместното предприятие "Интегрални схеми" е правоприемник на доскоро съществувалото съвместно начинание "Ключови цифрови технологии", от което България не е била част.  

"Това са отчита като недостатък, че България, със сериозни традиции, не участва. Така че не сме имали паричен ангажимент и сме били извън обсега на финансиране", отговори Георги Ангелов на въпрос на Климент Шопов, член на комисията от парламентарната група на "Възраждане", относно произтичащите финансови ангажименти на България от ратификацията на споразумението и очаквания размер на средства, които могат да се усвоят по линия на български проекти. 

"В сегашната ситуация няма ангажимент за вноска, както е в други области, в които бяха ратифицирани споразумения наскоро. Въпросът е свързан с проектен принцип – когато има проект, който удовлетворява критериите, принципът на всички съвместни начинания е 50/50 – петдесет процента финансиране от страна на съвместното начинание, което представлява интереса на ЕС и 50 процента национално финансиране, т.е. не влизаме с вноски, а даваме възможност, ако има проекти, които отговарят на критерии и стандарти, да влезем с национално финансиране и да осъществим проектите. Смисълът на това е да се влезе във веригите по доставки на конкурентен принцип, който е единственият в този международен пазар", обясни служебният заместник-министър. 

Очакваният разход към този момент, според информацията на Ангелов, е вноска от 4 млн. евро за четиригодишен период. Предстояща задача е създаването на центрове по компетентност в 27-те страни членки на ЕС. 

Председателстващият днешното заседание на комисията Александър Иванов увери, че парламентарната група на ГЕРБ-СДС ще подкрепи ратификацията на споразумението. 

Петър Кънев, член на Комисията по икономическа политика и иновации от парламентарната група на "БСП за България", посочи, че "трябва да намерим начин да живеем понякога и без Китай. Не винаги, това е абсолютно невъзможно, трябва да има отделна технологична еманципация". 

С решение на Министерския съвет от 20 декември 2023 г. кабинетът възложи на министъра на иновациите и растежа да предприеме необходимите действия за преговори, пристъпвайки и към подписване на споразумението. То е подписано в Брюксел на 9 януари 2024 г. от Джари Кинарет – изпълнителен директор на съвместното предприятие "Интегрални схеми", и в София на 25 януари 2024 г. от Милена Стойчева, министър на иновациите и растежа.

В мотивите към законопроекта пише, че "за периода 2024-2026 г. националното финансиране може да бъде предоставено чрез прилагане на т.нар. синергиен подход и да се осигури чрез Програмата за научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация (ПНИИДИТ). Индикативният размер на предоставеното по линия на ПНИИДИТ финансиране за 2024 г. би могъл да бъде в размер на 1 млн. евро. Предвид времевото ограничение на програмата и на допустимостта на разходите по нея за участието ни след 2026 г. ще бъдат предвидени средства по бюджета на Министерството на иновациите и растежа. Участието чрез финансиране по ПНИИДИТ ще е добра основа за анализ на потенциала и адекватно финансово планиране на необходимите средства след този период чрез национални източници и фондове".