site.btaНачалото на периодичния печат у нас

В рубриката представяме лекции на Журналистическата школа при Дирекцията на печата и Съюза на журналистите, четени през 1949 г. от проф. Александър Бурмов и Петър Георгиев. 

Първият и най-важен резултат на възражданото на България е обособяването, създаването на една търговско-промишлена, търговско-занаятчийска класа, създаването на българската буржоазия. Още в началото на своето съществувание тази буржоазна класа поде борба за цялостно преодоляване на турския феодализъм, поде борба преди всичко за преодоляване на културната изостаналост, а след това и за преодоляване на материалните пречки за новото политическо, икономическо и културно развитие на българския народ.

Първите стъпки на търговско-промишлената класа, на българската буржоазна класа, бяха борбите и за нова култура, която да отговори на нуждите и интересите на многобройните занаятчии и търговци у нас. На първо място старото килийно образование не можеше в никой случай да задоволи търговско-промишлената класа. Търговците и занаятчиите се нуждаеха от смятане и писано за своите нужди. Те се нуждаеха от смятане - за да могат да си направят калкулация, а от писане - за да напишат и прочетат търговските писма. Те не се нуждаеха от наустницата  и от църковното образование, което дотогава се даваше в килийното училище.

Затова в самото начало на своето съществуване търговската класа взе мерки за създаване на ново училище, с нов дух и с нови задачи. Едновременно с това, търговско-промишлена класа започна борба и за създаването на един книжовен език, необходим преди всичко за нейната стопанска дейност, тъй като уеднаквяването на терминологията премахваше разноезичието.

Един най-елементарен пример. Ако един от търновско поръча с телеграма на човек в София: "Изпратете един вагон мачки", търновецът ще разбере биволици, а софиянецът ще му изпрати котки; или „Изпратете един вагон мисири" - търновецът ще разбира царевица, а като получи телеграмата, софиянецът ще му изпрати пуяци. Борбата за книжовен език е един от най-важните етапи в тази културна борба, която българската търговско-промишлена класа води преди Освобождението.

Едновременно с това тя водеше борба и за нова култура, култура със светски дух, която да отговори на действителните нужди на живота и преди всичко на интересите на самата търговско-промишлена класа. Забележително е например, че от книгите, които са издавани преди Освобождението, едно голямо количество са географии, земеописания и то в тези географии твърде много е застъпен стопанския елемент. Българският търговец и българският занаятчия са се интересували от производството на далечни страни и от възможността за търговия с тях. Оттам иде и този голям интерес към географията. Именно в този  начален период на българската буржоазия и във връзка с борбата за нова култура, която да отговаря на интересите и нуждите, се създаде и българският периодичен печат.

СПИСАНИЕ ЛЮБОСЛОВИЕ  

Първото периодично издание у нас е „Любословие“ на Константин Фотинов, излизало в Смирна. Пробната му книжка е през 1842 г., а редовно списанието е започнало да излиза от април 1844 г. до декември 1848 г. Списание „Любословие“ е месечно. От него са излезли 24 книжки с по 16 страници на голям формат.

Редактор на списанието е Константин Фотинов, роден в 1778 г. и починал в 1858 г., а издател е Рали х. Мавриди, българин от Шумен. Характерът на списание „Любословие“ е културно-просветен. Самото заглавие „Любословие“ е преведено от гръцката дума „филология“.

Всъщност списанието е общо, не само филологическо. Съдържа статии не само за филология, но и за история, география, общо образование /педагогия/, статии  по религиозно-нравствени въпроси, земеделие, физика, химия. Най-незастъпеният отдел е обществено-политическия. Също така малко е застъпен и литературният отдел.

Повече от съдържанието на списанието, въпреки наличието на сътрудници, като Васил Априлов, Гаврил Кръстевич и други, е превод от френски и гръцки списания. Затова и накрая на списанието Фотинов не пише „Редактор“, а отбелязва  „преводител на списанието“. От създаване на сп. „Любословие“ е ясно, че то отразява именно нуждите на младата българска буржоазия от по-широка култура, от познания в областта на всички науки.

Александър Бурмов 
/1911 – 1965/ 

Александър Бурмов e професор по българска  история в Софийския университет и членкореспондент на БАН. Автор на множество статии, книги и исторически трудове. Проф. Бурмов е първият ректор на Великотърновския университет. В периода 1947 – 1965 г. е професор и ръководител на катедрата по българска история и история на Византия в Историко-филологическия факултет на СУ. По същото време оглавява и секцията по средновековна българска история в Института по история към БАН и отговаря за издаването на чуждите извори за българската история. От 1958 г. е член- кореспондент на БАН.

Лекциите, изнесени от Бурмов през 1949 г. бяха случайно открити в архивите на агенцията от стажанти при подготовка на материала за създаването на първата обучителна школа в агенцията и не са публикувани досега.