site.btaИзложба на Радослава Боор и Милош Нешич може да бъде разгледана до края на юни в ЕК

Изложбата „WE ARE EARTH“ на Радослава Боор и Милош Нешич може да бъде разгледана в сградата “Covent Garden” на Европейската комисия в Брюксел до края на месец юни, съобщи за рубриката БГ Свят на БТА Георги Вутов, сътрудник в българското посолство в Белгия. 

На откриването в Брюксел присъства и българският посланик в Белгия и Люксембург Пламен Бончев.

Основен елемент в изложбата са личните истории, вплетени във всяка една от визиите. Сред тях са поместени лицата на имена като Магдалена Малеева, Мария Силвестър, Деси Стоянова, Лили Гелева, Манол Пейков и Даниел Ненчев. 

„Искам хората да разберат, че зад всяка една визия стои човек и съдба, освен екологичните проблеми“, сподели за БТА артистът.

Радослава Боор е български визуален артист, художник, графичен дизайнер и илюстратор. Изложбата ѝ „WE ARE EARTH“ е реакция срещу настъпилата климатична криза, подхранвана от човешкото отношение и злоупотреба с природата. 

По-рано изложбата бе представена в София в рамките на Международното Триенале на сценичния плакат, а до края на месец август „WE ARE EARTH“ гостува в Народния земеделски музей в Прага.

За бъдещето на експозицията и нейния успех дотук, в разговор с Георги Вутов за БТА Радослава Боор разказа:

Споменахте, че това, което Ви е провокирало да направите тази сложба, са пожарите, които всяка година се умножават, конкретно в Амазонската гора. Какво ви накара да изберете именно този метод за израз? Нямам предвид плакатите, което е Ваше основно поприще, а фотография и бодипейнт.

Не съм мислила така, по-скоро стана спонтанно. Аз съм плакатист и затова може би тези визии приличат най-много на плакат. Някой след това ги определи като бодиарт, което в първия момент ме изненада, защото не е било това целта ми, да вляза в някакъв стил. Даже казват, че това е комбинация между бодиарт, плакати и фотография. 

Всъщност за мен това беше най-силното изразно средство, с което да покажа идеите си. Аз мога да рисувам, но ако ги бях нарисувала, вероятно нямаше да бъде толкова достоверно, защото аз исках да покажа хора. Зад всеки портрет стои личност и исках да покажа, че тези екологични проблеми се отнасят и към реални хора, към нас самите.

Отнасят се към нас повече или са причинени от нас? Или поравно?

И двете. Ние хората и нашата дейност сме причина за почти всички екологични проблеми, които виждаме около нас и които съм отразила въз основа на факти. Странното е, че не си даваме сметка за това. Всъщност, ние вече страдаме от това и мислим, че няма какво да направим. Ето, аз правя нещо с мои изразни средства. Въпреки че е доста отчайващо – като се заровя в тези факти осъзнавам, че ситуацията не е никак розова – все пак не можем да се откажем. Всеки един от нас в ежедневието си може да повлияе, а някои от нас имат влияние и върху по-голям брой хора. Не можем да се откажем.

Добре. Връщам се малко назад. Макар тази изложба да е посветена на планетата Земя, тя касае точно толкова, ако не и повече, нас човеците. Първият път, когато видях тези визии се сетих за Ренесансовия хуманизъм отпреди 500 години. Той не просто поставя човека в центъра на всичко, но го поставя на пиедестал и го възхваля като абсолютен венец на Божието творение. Въпреки че това очевидно не е Ваша цел тук, присъства ли в тази изложба елемент на хуманизъм в класическия или друг смисъл на думата?

Май тук идеята е точно обратната. Ние действително сме причинили много от тези злини и по-скоро искам всеки един от нас да види самия себе си в тези портрети. Много хора участват в този проект и всички участват доброволно, никой не е платен за нищо. Всички те искат да бъдат част от това послание, защото го приемат лично и искат да се изразят и да кажат нещо заедно с мен! 

Това е лична отговорност. Бих искала да накарам хората да се почувстват отговорни по някакъв начин. Вие ще кажете – „Аз нищо не съм направил, за да навредя на природата“, но в крайна сметка ние сме едно общество. Една от историите, които разказвам тук, е за последния мъжки бял носорог. Ние в Европа може и да не сме отговорни точно за това, но пък сме отговорни за много други неща. 

Общо взето, ние сме човечеството. Вижте какво сме направили с планетата Земя. От една страна ни се казва, че животът е прекалено кратък, за да мислим толкова напред за това какво причиняваме и какво ще се случи, защото толкова надалеч не можем да гледаме. Всъщност, това което показвам, е човешката природа. Това, което ние правим, това е нашата природа. Ние си вредим, вредим на планетата, в повечето случаи има хора, които извличат финансова полза от това, но в крайна сметка ние вредим на себе си и на собствените си деца.

Вие споменахте, че е имало възгласи тази колекция да се превърне в книга с поне сто портрета. Има ли други екологични проблеми, които не сте отразили дотук. Въобще, имате ли представа накъде бихте искали да развиете тази колекция?

Оказа се, че много хора вярват в този проект и виждат бъдеще в него. Аз, на първо място, съм много радостна от това. Чувствам се заредена от енергията на другите хора, които ми подават ръка и ми помагат. Много хора казват, че този проект едва тепърва започва. Самата аз осъзнах, в проучването на екологични проблеми, на които да се опра и да визуализирам, че всъщност има още много такива, за съжаление. 

Впрочем, някои от тези проблеми могат и да се изобразят по различни начини, така че, макар и да не мога все още да видя сто, но със сигурност има бъдеще за още. Имам списък, тук не съм представила и всичко, направено дотук. 

Иска ми се да привлека известни хора, които имат отношение към екологията, за да могат да разпространяват това послание. В крайна сметка, това е смисълът на този проект – да научат повече хора за него, „tо spread the word“ – „да разпространим посланието“. Това е начинът, по който аз мога да помогна. Разпространявайки информация за тези проблеми, се надявам, че повече хора ще се замислят за тях. 

Тази изложба първо сте представили в София, преди един месец сте я открили в Прага, където ще остане още три месеца. Какво Ви накара да изберете Брюксел като трета дестинация? 

Не съм избирала специално местата, София е моят роден град, така че беше сравнително лесно да я представя там. Получих предложение от Международното триенале [на сценичния плакат], получих изключително много подкрепа от Албена Спасова. Получих и финансиране от Национален фонд „Култура“, така че визията за София беше ясна и разбираема. Прага пък е градът, където живея. В общи линии не съм се молила никъде да представям колекцията. 

В Прага изложбата се осъществи по инициатива на чужди хора. Там трябва да благодаря на Български културен институт, на Володия Гацов и Итка Азарубова, които ме свързаха с Народния земеделски музей, където ми предложиха огромно, прекрасно пространство, където изложбата ще продължи още три месеца. В Брюксел съм по покана на моята приятелка Мария Те, която работи тук и осъществи тази изложба. Аз как да откажа? (смее се) 

Пътувам постоянно, рисувам непрестанно, за да напълня галериите. В Прага галерията е огромна, поради което аз се прибрах в България, за да снимам шест нови визии с известни личности, за да я напълня. Това дава нов тласък на изложбата и нови истории, които аз разказвам за нея. Искам хората да разберат, че зад всяка една визия стои човек и съдба, освен екологичните проблеми. Има много емоционални моменти. Това ме зарежда. Прави ме щастлива.

Отреждате ли някакво конкретно и специфично място на България в този проект?

Първо, аз съм българка и нося България в себе си. Хората ме възприемат като български артист. Но за мен тази изложба и това послание е глобално. Старала съм се да снимам хора от различни националности, защото този проблем е световен и в никакъв случай не е само български. Пред и зад камера са участвали хора от Сърбия, Хърватия, Чехия, България, навярно пропускам някои. Българската публика реагира най-топло, там ме приеха като своя, но този проблем засяга всички ни. А в бъдеще, както ме попитахте по-рано, аз бих искала да пътувам и не само да представям изложбата, но и да рисувам с хора от цял свят.

Има ли друго, което бихте искали да споделите?

Този проект е искрен. Той възникна като моя спонтанна реакция на горящите амазонски гори. Исках да направя нещо, нещо съвсем конкретно. Изпратих двайсет долара на произволна организация, почувствах, че на практика не правя нищо. Прочетох, че бих могла да разпространявам информация. Аз съм визуален артист и в крайна сметка успях да постигна тази мисия. Хората поглеждат тези визии и те им въздействат по един или друг начин. Този проект носи много чиста енергия. Това е послание, което аз съм почувствала и все повече се убеждавам, че в изкуството, когато правиш нещо искрено, хората го усещат. Не можеш да лъжеш, а този проект е точно такъв и затова привлича толкова много хора.