„Не съм се замислял колко е трудно за един музикант да успява в Лондон. Да, тук наистина има много страхотни музиканти, но аз не гледам конкуренцията, не се съизмервам с нея“. Това коментира в интервю за изданието „BG Voice“ виолончелистът и композитор Ангел Търпов.
„Винаги съм се стремил да бъда по-добрата версия на себе си. Имам самочувствието на успешен челист и композитор и знам как съм успял, през какво съм минал...“, добавя той.
Ангел не знае кои са биологичните му родители. Знае само, че е рожба на мимолетна авантюра на българка с индиец. От бащата наследява мургавия цвят на кожата, затова в дома за сираци в Пловдив никой не иска да вземе „циганчето“.
Първата протегната му ръка е от диригента Кирил Търпов. След раздяла със съпругата си той иска да си осинови дете от дом и да му подари по-добро бъдеще.
Ангел се втурва към всеки посетител в дома. Така е и към Търпов. Ангел не помни този момент, бил е на 3 години и половина.
По-късно самият Търпов с изненада разбира какво музикално и артистично дете е прибрал, с перфектен слух. Не му се иска много да тръгне по трудния път на музиканта, но детето не се вълнува от нищо друго освен от музика. Четиригодишен тръгва на уроци по виолончело.
През 1999 г. бащата заминава за САЩ и цялото израстване на шестгодишния Ангел и обучението му по музика преминава в Ню Йорк. Още от дете се запалва да композира. Като свири класика, винаги импровизира, иска да “свири себе си” - това, което чувства и чува.
На 16 години написва първата си творба. Завършва гимназията по музикално и сценично изкуство “Фиорело Х. Ла Гуардия” в Ню Йорк. В мечтите си бащата го вижда като соло музикант или първо чело в някой световноизвестен оркестър.
Но на 19 г. Ангел вече композира модерна класическа музика, която се приема по-леко от съвременните хора.
През декември 2013 г. заминава да следва във Виенската консерватория. Не познава никого, спи в евтин хостел.
Приет е в Консерваторията с чело и композиция. Избира второто, а до оня момент вече има 30 свои неща. Осигуряват му пълна стипендия за следването, а той продължава да свири на улицата.
През 2014 г. го чува австралиецът Николо Йонгелинг и е силно впечатлен от музиката му, пише „BG Voice“. Заснема безплатно първите му три видеоклипа. Чува го и Моника Рейерс, мениджър.
Тя му урежда престижни участия, а той вече се подписва с творческия псевдоним ANgel. Почти четири години Моника е непрекъснато до него, а всеки негов концерт е при пълна зала.
Във Виена постоянно го гонят от различни места, докато свири, дори веднъж го арестуват с челото за няколко часа. Това го провокира да създаде композицията си Save Me From This Hell („Спаси ме от този ад”).
Млад режисьор от Ирак, силно впечатлен от музиката и от случая, създава клип по парчето. Пет поредни месеца “Спаси ме от този ад” е номер едно в чартовете за независима музика в Щатите и Европа и дълго след това е в топ 100 зад Океана.
От септември 2018 г. ANgel живее и твори в Лондон. „Избягах от полицейщината във Виена”, казва той.
Днес за участията му се грижи мениджмънт компания, а концертирането му отново е с контрапункти - от престижни сцени и скъпоплатени концерти на частни партита до улицата.
„Там, на улицата е истината, безпристрастната оценка на минувачите, които разбират от музика - казва той. - Там е истинската свобода, можеш да покажеш на какво си способен, на живо. Там няма как да манипулираш музиката си, както някои правят“.
„Много е жалко, че в България свирещите на улицата се смятат за просяци“, коментира Ангел. „В Лондон не е така. Няма да забравя как веднъж един минувач се спря, слуша, аз свирех моя музика. После промълви: „Музиката ти е страхотна!“, тикна ми в ръката сгънати банкноти - цели 380 паунда - и отмина. Приех го наистина като висока оценка за музиката ми“.
Над 300 са вече неговите композиции - за чело, пиано и чело, за оркестър с чело, още девет са в процес на довършване. Пише и песни, отскоро композира филмова музика.
Цялата му история вижте тук.
/ИКВ/
news.modal.text
