Три седмици преди европейските избори основно вниманието на медиите и анализаторите в Италия се фокусира върху 5 главни политически сили, които са регистрирали листи за евровота. Медиите правят съпоставка между резултатите на тези 5 партии на евровота през 2019 г. и прогнозите на социолозите сега, но също така и съпоставят тези прогнози с резултатите от парламентарните избори в Италия през 2022 г. На европейските избори в Италия се гледа до голяма степен като на тест за управляващата коалицията на премиера Джорджа Мелони и за нейните основни опоненти.
На първо място от тези 5 основни партии е твърдата консервативна десница на Мелони „Италиански братя“. Тя е основана през 2012 г. от Иняцио Ла Руса, настоящия председател на италианския Сенат, Гуидо Крозето, настоящия италиански министър на отбраната и Мелони, които се отцепват от голямата политическа формация „Народ на свободата“ на Силвио Берлускони. От 2014 г. Мелони е председател на „Италиански братя“. Мнозина обаче проследяват нейните корени по-назад във времето, до „Италианското социално движение“, основано през 1946 г. от функционери на Италианската социална република (колаборационисткия режим в Италия, ръководен от фашисткия диктатор Бенито Мусолини по времето на Втората световна война). Символ на това движение е пламък с цветовете на италианското знаме, често отъждествяван с пламъка, горящ на гроба на Мусолини. През 1995 г. в периода в Италия, в който има пълно обновление на политическия пейзаж, „Италианското социално движение“ се трансформира в партия „Национален съюз“. Постепенно „Национален съюз“ обявява, че скъсва с миналото, с което е асоцииран. През 2009 г. той се влива в големия десноцентристки проект на Силвио Берлускони „Народ на свободата“. Но през годините в него възникват разногласия и накрая от него се отцепват политиците, поставили началото на „Италиански братя“. В логото на партията на Мелони продължава да фигурира пламък, който нейни критици наричат останка от фашизма и от „Италианското социално движение“. Нееднократно Мелони подчерта по различни поводи, че тя никога не е била последовател на фашизма и отхвърли асоциации с тази идеология. Въпреки това в западни медии за партията й се говори и като за постфашистка.
От създаването си до 2022 г. „Италиански братя“ е в опозиция на експертното правителство на Марио Монти, на правителствата на Енрико Лета и Матео Ренци, на експертното правителство на Паоло Джентилони, на двете правителства на Дзузепе Конте и на широкото коалиционно правителство на Марио Драги. Партията се кандидатира за първи път на европейските избори през 2014 г., но получава само 3,7 процента. През последващите години под лидерството на Мелони тя обаче се превръща в незаобиколим фактор в италианската политика. На изборите за италиански парламент през 2018 г. участва в коалиция с „Форца Италия“ и „Лига“ и трите заедно получават 34 процента. Сред тях „Италиански братя получава“ 4,35 процента. На европейските избори през 2019 г. партията печели 6,44 процента. Вкарва 6 депутати, но в края на мандата на Европарламента вече има 10 евродепутати заради преминаване в нейните редици на депутати от други политически сили. На парламентарните избори в Италия през септември 2022 г. „Италиански братя“ се яви в коалиция със същите партии като на изборите през 2018 г. и обединението спечели вота с над 40 процента. В рамките на тази коалиция „Италиански братя“ получи 26 процента. След това Мелони състави с коалиционните си партньори правителство, което оглави.
В Европа „Италиански братя“ в началните си години беше част от десноцентристката Европейска народна партия, но преди изборите за девети Европарламент премина в Партията на европейските консерватори и реформисти. От 2020 г. Мелони е лидер на тази паневропейска формация.
За евровота „Италиански братя“ сега предпочете да се яви сама с листата „Италиански братя Джорджа Мелони“, а не в коалиция с партньорите си от правителството, въпреки призивите на крайнодясната партия „Лига“ за обединение преди вота. В последните допитвания за евровота партията има 27,2 процента (допитване на агенция Ютренд), 27,3 процента (допитване на агенция Текне) и 26,6 процента (допитване на агенция Ессе Ву Джи).
Водещ кандидат на партията във всички 5 избирателни окръга е Джорджа Мелони. Изборните власти разрешиха и името й в листите да фигурира и само като Джорджа. На годишната си пресконференция на 4 януари Мелони заяви, че всеки вот за нея е възможност да провери какви са нагласите на хората и увери, че няма да отиде в ЕП, ако бъде избрана за евродепутат, защото би предала доверието на избирателите, които са гласували за нея с мисълта, че тя ще управлява Италия. От листите на „Италиански братя“ отсъства Ариана Мелони, по-голямата сестра на Джорджа Мелони, за която е говореше, че ще бъде кандидат. Ариана Мелони е секретар на „Италиански братя“ и съпруга на Франческо Лолобриджида, министър на земеделието в правителството на Мелони, известен с гафовете си и неуместните си изявления. В партийните листи не е включен министърът на отбраната Гуидо Крозето, за когото също се спекулираше, че ще е кандидат, но в тях попада неговият племенник – Джовани. В листите е и бившият кмет на остров Джильо, Марио Пелегрини, който беше сред първите оказали помощ на бедстващите пътници на потъващия круизен кораб „Коста Конкордия“. В листите е включен на предпоследно място от Южен район и скандалният бивш заместник-министър на културата Виторио Сгарби, който си навлече критики заради разправиите си със журналисти, беше замесен в предполагаема кражба на картина и беше разследван за получаване на хонорари за лекции и речи, докато е бил на работа в културното министерство. В листите е вписана и Джована Джолити, правнучката на големия италиански държавник Джовани Джолити, петкратен премиер на страната в периода 1892 – 1921 година.
Втора от петте най-следени политически формации е Демократическата партия, основната опозиционна сила в Италия. Тя е създадена през 2007 г. като опит да се укрепи левоцентристкото пространство. В нея се вливат няколко известни леви формации, като „Демокрацията е свобода-Маргарита“ и „Леви демократи“. И двете партии преди това участваха в левоцентристките коалиции „Маслиново дърво“ и „Съюзът“, асоциирани с бившия председател на Европейската комисия Романо Проди и бивш двукратен премиер на Италия. Идеологията на партията е социален либерализъм, прогресизъм, социализъм, европеизъм, атлантизъм. Партията има председател и секретар, но за водещ партиен лидер се смята секретарят. Първо участие в национални избори Демократическата партия има през 2008 г., когато спечелва 33 процента. През следващите години обаче вътрешни разделения в партията водят до намаляване на изборните й резултати. На националните избори през 2013 г. тя получава 25 процента. Следват още по-големи вътрешни раздори и редуване на партийни секретари, което още повече влияе на рейтинга й. При един от тези раздори новият партиен лидер Матео Ренци чрез вътрешнопартиен преврат отстранява от премиерския пост колегата си демократ Енрико Лета. След всичко това на парламентарните избори през 2018 г. Демократическата партия получава едва 19 процента и е големият пораженец тогава, а големите победители са десноцентристка коалиция и антисистемните от „Движение 5 звезди“. Въпреки това партията се озовава в позицията на коалиционен партньор във второто правителство на „Движение 5 звезди“, което след разпадането на първото му правителство с крайнодясната парти „Лига“ се опитва всячески да избегне нови предсрочни избори. След края и на това правителство партията става част от широката управляваща коалиция на Марио Драги. По това време за неин секретар е избран Енрико Лета, който приема поста, защото в партията вече го няма Матео Ренци, отцепил се от нея през 2019 г.
Демократическата партия в европейски план е част от Партията на европейските социалисти. Участва в изборите за ЕП през 2009 г., 2014 г. и 2019 г., като получава съответно 26 процента, 40 процента и 22 процента процента. В деветия Европарламент партията стартира участие с 19 депутати, като втора италианска политическа сила в него. В края на мандата след преминаване на евродепутати от нея в други партии или станали независими, тя има 15 депутати. В Европарламента Демократическата партия е част от парламентарната група „Социалисти и демократи“.
През 2022 г. партията получава 19 процента на националните избори и Енрико Лета се оттегля от поста на партиен секретар. След няколко месеца за неин секретар е избрана Ели Шлайн, бивш евродепутат и бивш заместник-областен управител на Емилия Романя. С избирането на Шлайн партията се налага като силна опозиция на правителството на Мелони и бележи леко покачване в социологическите проучвания, които сега й отреждат за евровота 20,4 процента (анкета на агенция Ютренд), 20,3 процента (анкета на агенция Текне) и 20,6 процента (анкета на агенция Есс Ву Джи).
Сред водещите партийни кандидати за евровота е самата Ели Шлайн, която е водач на партийните листи в Централен и Островен окръг. Тя обаче подобно на Мелони заяви, че ако бъде избрана, ще се откаже от евродепутатски мандат и ще продължи работата си като италиански депутат. Сред водещите кандидати е и партийният председател Стефано Боначини, който е и областен управител на Емилия Романя, кметовете на Флоренция, Бергамо и Бари Дарио Нардела, Джорджо Гори и Антонио Декаро, журналистката и телевизионна водеща Лучия Анунцията, тръгнала си миналата година от РАИ заради несъгласие с редакционната политика на медията и която сега е начело на партийната листа в Южен окръг, журналистката и филантроп Джулия Страда, дъщеря на Джино Страда, основател на неправителствената и хуманитарна организация „Имърджънси“, подпомагаща жертвите на войните и бедните хора. Самата Джулия Страда е била ръководител в даден момент на „Имърджънси“. Сега тя е начело на партийната листа от Северозападен окръг. Сред кандидатите на Демократическата партия е и лекарят и политик Пиетро Бартоло, който първи преглежда новопристигналите незаконни мигранти на остров Лампедуза. Сред кандидатите е и бившият секретар на партията Никола Дзингарети.
Сред 5-те водещи партии е „Движение 5 звезди“. То е създадено от комика Бепе Грило и от интернет предприемача Джанроберто Казаледжо през 2009 г. като различно движение, което се определя като „нито ляво, нито дясно“, а като „пост идеологическо и антисистемно“. Петте звезди в името му означават 5 неща, за които то се бори – достъп до питейна вода за всички, достъпен транспорт за всички, опазване на околната среда, свързаност и развитие. Впоследствие 5-те идеи еволюират в борба за общо благосъстояние, подкрепа на принципите на интегралната екология (връзката на хората с околната среда), борба за социална справедливост, стремеж към технологични иновации и еко-социална пазарна икономика (в която еко-икономическото не става в ущърб на социалното). Движението е известно с допитванията, които провежда чрез интернет платформата си по различни въпроси, в това число и за кандидати за включване в изборни листи. Дълго време начело на Движението е Бепе Грило, после той се отказва в полза на обещаващия млад политик Луиджи Ди Майо. Сега партиен лидер е Джузепе Конте. На парламентарните избори в Италия „Движение 5 звезди“ участва за първи път през 2013 г. когато печели 25 процента. Три години по-късно на местните избори през 2016 г. „Движение 5 звезди“ печели контрола върху 23 общини, сред които Рим и Торино, начело на които застават неговите млади представителки Вирджиния Раджи и Киара Апендино. Пет години по-късно то получава 32 процента на парламентарните избори и се превръща в първа самостоятелна сила в Италия. След това за „Движение 5 звезди“ започват низ от проблеми. То съставя правителство с крайнодясната партия „Лига“, като коалицията е възприемана като доста странна в Италия. Начело й застава неизвестният по онова време Джузепе Конте. Водеща роля в кабинета играе вътрешният министър Матео Салвини, лидер на „Лига“. Той бързо започва да прокарва твърда дясна линия по отношение на незаконните мигранти, което е в противовес със социалните позиции на „Движение 5 звезди“. Така се стига година по-късно до разпад на управляващата коалиция. Но вместо предсрочни избори, на които се надява „Лига“, „Движение 5 звезди“, започващо да губи популярност заради коалицията си с крайнодесните, избира да влезе в коалиция със системната Демократическа партия. Начело на новото правителство отново е Джузепе Конте. То управлява по време на пандемията и въвежда строги антиковидни ограничения, заради което отнася огромни негативи. Паралелно с това мандатите на кметиците на Рим и Торино приключват безславно, а Бепе Грило се оказва забъркан в съдебен скандал. Синът му е обвинен в групово изнасилване и Грило застава на негова страна, което е възприето като опит за намеса в правосъдието. Движението губи и властта, когато второто правителство на Конте се разпада след вътрешни противоречия, основно в редиците на Демократическата партия. За да се избегнат избори насред пандемията, президентът на Италия Серджо Матарела решава да възложи на бившия гуверньор на Европейската централна банка Марио Драги съставянето на широка коалиция. В нея „Движение 5 звезди“ влиза като една от водещите сили и излъчва външен министър – Луиджи Ди Майо. Той се отказва от лидерския пост на Движението и начело му застава двукратният бивш премиер Конте.
Коалицията на Драги, съставена от леви, десни, крайнодесни, антиситемни и центристи, издържа само 18 месеца. Заради разногласия относно усвояване на европейски средства и подкрепата за Украйна именно „Движение 5 звезди“ изиграва ключова роля в падането на този кабинет. Междувременно от Движението се отцепва Луиджи Ди Майо, който е твърдо на страната на Драги и създава първо своя парламентарна група „Заедно за бъдещето“, а после и формацията „Граждански ангажимент“. Резултатът от всичко това е, че на предсрочните избори в Италия през 2022 г. Движението печели едва 15 процента, но въпреки това Джузепе Конте е преизбран на лидерския му пост. Сега е активно в опозиция на управляващите. В последно време обаче в прояви на Движението отново се включва активно Бепе Грило. А Луиджи Ди Майо претърпя тежък провал на парламентарните избори през 2022 г., на които получи 0,6 процента, разформирова „Граждански ангажимент“ и се оттегли от националната политика. При все това той предложен от Марио Драги за новосъздадения европейски пост на специален представител на ЕС за Персийския залив и беше избран след дълга процедура през юни 2023 г.
Сега за възраждане на Движението говори фактът, че по-рано през годината на областните избори в Сардиния неговата представителка Алесандра Тоде спечели поста на областен управител. Но за този вот Движението се коалира с Демократическата партия и това спомогна за изтласкване на десницата от властта в Сардиния. На последващите областни избори в Базиликата и Абруцо този експеримент не беше повторен. Той няма да бъде повторен и за областните избори в Пиемонте, които са на 8 и 9 юни заедно с евровота в Италия.
„Движение 5 звезди“ е участвало досега в 2 евровота. През 2014 г. то получава 21 процента, а през 2019 г. - 17 процента. Сега допитванията му отреждат 15,9 процента (допитвания на агенции Ютренд и на Текне) и 16,1 процента (допитване на агенция Есс Ву Джи), като по този начин то се очертава да е трета италианска сила в ЕП. В деветия Европарламент „Движение 5 звезди имаше“ 5 от общо 9-те италиански депутати, които не бяха част от нито една европарламентарна група. За предстоящите евроизбори лидерът на Движението Джузепе Конте реши да не се кандидатира.
На четвърто място след партиите, върху които се фокусират медиите, е десноцентристката „Форца Италия“, основана преди 30 години от магната Силвио Берлускони, който беше неин дългогодишен лидер. Европейските избори ще бъдат първи вот за партията след кончината на Берлускони през юни миналата година. При основаването си „Форца Италия“ се обрисува като политическа сила, която иска да наложи новото в италианския политически живот, белязан от скандали, корупция, връзки с радикални организации и с мафията. Но през годините партията и най-вече Берлускони се оказаха замесени в доста скандали. Срещу Берлускони имаше образувани редица дела, като по едно от тях за данъчни нарушения той дори беше осъден и известно време нямаше право да заема избираема длъжност. През годините Берлускони беше четирикратен премиер на Италия. Самата „Форца Италия“ през 2009 г. се трансформира в широкото десноцентристко формирование „Народ на свободата“ в опит за ребрандиране. Този опит след вътрешнопартийни противоречия доведе до разпускане на „Народ на свободата“ и възраждане на „Форца Италия“ през 2013 г.
Партията е неизменен участник във всички избори в Италия през последните 30 години. На парламентарния вот през 2018 г. тя се яви в дясна коалиция заедно с „Лига“ и „Италиански братя“. Тогава коалицията получи общо 34 процента и стана първа коалиционна сила в страната. Но в пределите на тази коалиция самата „Форца Италия“ получи едва 14 процента от гласове. После партията се оказа извън управлението при двете правителства на Конте. В широката коалиция на Марио Драги „Форца Италия“ участва с няколко министри, но накрая сред съглашателство с „Лига“ също допринесе за падането на този кабинет. На парламентарните избори през 2022 г. „Форца Италия“ получи съответно 8,2 и 8,7 процента в Камарата на депутатите и в Сената. На този вот тя се яви със същата десноцентристка коалиция от изборите през 2018 г. Сега партията е част от състава на правителството на Мелони и има ключови министерски постове.
На европейските избори през 2019 г. „Форца Италия“ получи 8,7 процента. В деветия европарламент тя имаше 10 евродепутати. В европейски план партията членува в десноцентристката Европейска народа партия. След кончината на Берлускони от миналото лято партията е оглавена от Антонио Таяни, вицепремиер и министър на външните работи в правителството на Мелони. Той е бил евродепутат, председател на Европейския парламент от 2017 г. до 2019 г., и е заемал ръководни постове в комисии на ЕП.
На изборите за Европарламент сега „Форца Италия“ се явява в обединена листа с малката дясна партия „Ние умерените“. Допитванията й отреждат 8,6 процента (анкета на агенция Ютренд), 10,2 процента (анкета на агенция Текне) и 8,5 процента (анкета на агенция Есс Ву Джи).
Сред водещите партийни кандидати е Антонио Таяни, който е водач на листите в Североизточен, Северозападен, Централен и Южен район. Подобно на Мелони и на Шлайн той заяви, че ако бъде избран за евродепутат, ще се откаже от мандата и ще продължи работата си като външен министър и вицепремиер. В листите са и бившата кметица на Милано Летиция Морати, която е била и министърка на науката и образованието в трето правителство на Берлускони и президент на РАИ през 90-те години, както и Алесандра Мусолини, която е бивш модел и телевизионна звезда, актриса и певица, а също и внучка на Бенито Мусолини и досегашна евродепутатка.
Петата по важност партия, върху която се фокусират медиите, е крайнодясната партия „Лига“. Тя се корени в регионалните движения в Северна Италия, зародили се през 70-те години, които искат по-голяма автономия от Рим и от Южна Италия. Създава се като „Северна Лига“ през 1989 г., като обединява регионални лиги в областите Венето, Пиемонте, Ломбардия, Лигурия, Емилия Романя, Фриули Венеция Джулия. През годините е неизменен фактор в политиката. Почти 20 години начело й е Умберто Боси, като името му е свързано и със скандали, но за членовете на „Лига“ той си остава уважаван „партиен баща“. През 2013 г. начело на партията, стремяща се към обновление, е избран Матео Салвини. Промяната идва в момент, в който постепенно от името на партията отпада прилагателното „северна“ и тя се стреми да спечели симпатизанти в Централна и Южна Италия. Промяната начело на партията идва и в момент, в който крайнодясното пространство започва да се заема от набиращата скорост „Италиански братя“. Идеологията на „Лига“ по това време е десен популизъм, консерватизъм, антиглобализъм, суверенизъм, антиислямизъм, евроскептицизъм. Тя е и антимигрантски настроена. С течение на времето се представя в по-умерена светлина, но продължава да отстоява антиимгрантските си позиции.
„Лига“ участва в италианските и европейските избори от създаването си. С идването на Салвини начело на партията през 2013 г., на италианските избори тя печели 4, процента, а на евровота през 2014 г. получава 6,2 процента. През следващите години партията „Лига“ набира скорост в дясното пространство, докато „Форца Италия“ бележи спад заради съдебните проблеми на Берлускони. Антиимиграционната, антиислямската и евроскептичната риторика й помагат в годините на миграционната криза и на ислямистки заплахи и така се стига до националните избори през 2018 т., на които „Лига“ се явява заедно с „Форца Италия“ и „Италиански братя“. От общия брой проценти, получени тогава от коалицията - 34 процента - „Лига“ е с най-много – 17 процента. След това „Лига“ е управляваща партия в първото правителство на Джузепе Конте, после е опозиция на второто му правителство. Влиза в широката коалиция на Марио Драги. После допринася за разпадането й. На изборите в Италия през 2022 г. се явява с коалиционните си партньори от предните избори и те заедно получават над 40 процента, но „Лига“ отчита най-рязък спад и получава едва 8,8 процента, а към лидера й се чуват призиви за оставка. Причините за този спад са злополучната коалиция на „Лига“ с „Движение 5 звезди“, на която Салвини сложи край, но без да успее да предизвика предсрочни избори в удобен за него момент и да грабне властта. Коалирането на партията му с нейния естествен противник – демократите - в кабинета на Драги също беше негатив за рейтинга й. Упорството на Салвини да се позиционира в по-крайнодесния сегмент на политическата палитра също повлия на рейтинга на „Лига“. Въпреки това той не се оттегли от партийния лидерски пост и днес е вицепремиер и министър на инфраструктурата в кабинета на Мелони.
На европейските избори през 2019 г. „Лига“ получи 34 процент и вкара 23 депутати. Там тя е част от европарламентарната група на „Идентичност и демокрация“. Сега според социологическите проучвания „Лига“ ще получи 8,4 процента (анкета на агенция Ютренд), 7,7 процента (анкета на агенция Текне) и 8,8 процента (анкета на агенция Есс Ву Джи).
Салвини не се кандидатира за евроизборите. В партийните листи на „Лига“ най-открояващото се име е това на Роберто Ваначи, италиански генерал, отличен за задгранични мисии в зони на конфликти и автор на книга, в която изразява расистки и хомофобски възгледи, заради което породи оживена полемика. Сега той води в партийните листи в Централен и Южен район, на второ място е в листата в Островен район и на предпоследно и на последно място в листата в Североизточен и Северозападен район.
Извън тази челна петорка вниманието се фокусира и върху още няколко политически сили, които биха могли да поднесат изненади. На първо място това е листата „Съединени европейски щати“ на бившия премиер Матео Ренци, бивш лидер на Демократическата партия, отцепил се от нея през 2019 г. и създал центристката партия „Италия Вива“. През последните 10 години Ренци на два пъти изигра роля в сваляне на правителства в Италия, в които присъстваше неговата партия – това на Енрико Лета и второто правителство на Джузепе Конте. После беше част от коалицията на Марио Драги. На изборите в Италия през 2022 г. Ренци се яви в центристка коалиция с партията „Действие“ на бившия си министър на икономическо развитие Карло Календа. После коалицията им се разпадна. Сега Ренци се обедини с бившата европейска комисарка за здравеопазването и защита на потребителите Ема Бонино и с нейната проевропейска партия „Плюс Европа“ и с още няколко партии в листата „Съединени европейски щати“. Ренци се кандидатира за евровота, но предпочете да бъде на последно място в Северозападен, Централен, Островен и Южен окръг. Ема Бонино е регистрирана като водещ кандидат на листата на „Съединени европейски щати“ в Северозападен район и на второ място в листата й в Централен район. В листата на „Съединени европейски щати“ в Североизточен район води британският либерал Греъм Уотсън. Той има и италианско гражданство, бил евродепутат от 1994 до 2014 г., либералдемократ е и от 2011 г. до 2015 г. е бил председател на партията Алианс на либералите и демократите за Европа.
Центристът Карло Календа и партията му „Действие“ се явяват на изборите под проевропейската листа „Ние сме европейци“. Календа е регистриран като водещ кандидат на листата в Североизточен, Централен, Южен и Островен район и на последно място в Северозападен район.
Досега формациите на Ренци и на Календа имаха общо 4 депутати в деветия Европарламент, които членуваха в центристката група „Обнови Европа“, в която водеща сила беше партията на Еманюел Макрон. Сега социологическите проучвания отреждат между 3,9 и 4,5 процента за Календа и 4,9 процента за „Съединени европейски щати“.
Любопитен казус възниква във връзка с листата за евроизборите на „Съюз Зелени Левица“, съставена от екологичната партия „Зелена Европа“ и от социалистите от „Италианска левица“. Регистрирана като водещ кандидат в листата на тази формация в Северозападен район е съдената в Унгария антифашистка активистка Илария Салис. Тя е и на второ място в листата на същата формация в Островен район.
Любопитна е и листата на Катено Де Лука, бивш кмет на Месина и настоящ кмет на Таормина. Тя е наречена „Свобода“ и обединява 19 партии, сред които защитници на правата на пенсионерите, на семействата, на земеделците, на Севера, на Юга и една партия, която се нарича „Движение за Италекзит“ и настоява за излизане на Италия от ЕС. Дългогодишният карабинер генерал Серджо Де Каприо, който изигра главна роля в арестуването на мафиотския бос Тото Риина и който заради естеството на работата си близо 3 десетилетия криеше лицето си от обществеността, сега е на трето място в листата „Свобода“ в Централен, Южен и Северозападен район и др.
Сред по-любопитните листи в Италия е и тази, съставена от защитниците на правата на животните и от друга партия също настояваща за излизане от ЕС и наречена „Италианска анималистка партия-Италекзит за Италия“.
