Галерия "Алма матер" е домакин на изложбата "Творби върху хартия" на преподаватели от Факултета по изкуства на Нишкия университет, Сърбия. Експозицията ще може да бъде разгледана до 15 октомври, съобщават от Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски".
Експозицията беше открита от проф. д-р Стефан Алтъков, в присъствието на първия съветник в посолството на Република Сърбия в България - Миодраг Секулич; заместник-декана на Факултета по науки за образованието и изкуствата - доц. д-р Снежина Бисерова; ръководителя на Катедрата "Визуални изкуства" доц. Милена Блажиева; преподаватели от Софийския университет "Св. Климент Охридски"‘, студенти и гости.
Проф. Катарина Джорджевич, заместник-декан на Факултета по изкуства, и проф. Мирон Мутаович, професор по живопис и рисуване в департамента "‘Приложни изкуства" на Нишкия университет, поднесоха приветствия към колегите си от Софийския университет и към гостите.
Изложбата е резултат от многогодишното сътрудничество между Факултета по науки за образованието и изкуствата, и Катедрата "Визуални изкуства" на Софийския университет, с Факултета по изкуства, и департаментите по изящни и приложни изкуства на Нишкия университет. Тя е посветена на 135-годишнината на Софийския университет и е една от многобройните изяви, осъществени по проекта на фонда "Научни изследвания" на СУ ‚ галерия "’Алма матер" към Факултета по науки за образованието и изкуствата (ФНОИ). Ръководител на проекта е гл. ас. д-р Красимира Дренска.
За експозицията д-р Андрияна Голац Чубрило, изкуствовед и преподавател в Нишкия университет, е написала специален текст, в който казва: "Изложбата, озаглавена "’Творби върху хартия", включва произведения, създадени от професори и асистенти от департаментите по изящни и приложни изкуства на Факултета по изкуства на Нишкия университет".
"Публиката може да се запознае с различни творби, както по отношение на избраните теми, така и по отношение на техниките, предпочетени при тяхното създаване. Творбите дават израз на субективните идеи на художниците, на въображаемото и невидимото за очите, авторите сякаш изваждат пред публиката образи отвъд границите на този свят, но също и такива, които отразяват многообразието на собствената им същност", отбелязват от Софийския университет.
Темата "Пейзаж" е преобладаваща в творбите на представителите на департамента "Изящни изкуства". Техните композиции са вдъхновени от природата и природните явления, и носят усещането за ритъм, за постоянно движение, изпълнени са с живот. Тази част от изложбата подтиква публиката към самопознание и духовно търсене, тъй като композициите създават познато и носталгично настроение, което събужда сетивата и спомените, които връщат зрителя назад в далечните времена. Те предизвикват усещане за непрестанна промяна и обновление, за ново начало, но и за край, подобно на постоянно сменящите се сезони, белязани от дългото и нетърпеливо очакване на пролетта, която всеки път сякаш се ражда отново, и отново, от дълбините на влажната земя. И това усещане е победоносно, почти като възкресението и триумфа над смъртта.
В изложбата са намерили място произведения, заредени с много хумор и сарказъм (на преподаватели и от двата департамента). Остроумието и сарказмът на художниците се долавят - както в социално ангажираните творби, така и в техните заглавия, които карат зрителя да спре и да преосмисли "истините", които непрекъснато са ни "разкривани". Те не могат да оставят публиката безразлична, а по-скоро създават усещане за неизказани въпроси, висящи във въздуха като облаци.
В някои творби са интерпретирани едни и същи теми от различни автори. Необходимост от предаване на субективните идеи и виждания се забелязва и в творбите на други участници в изложбата, които употребяват буквите като изразно средство в творбите си, използвайки познатите писмени символи. И не само букви, със същата идея в някои творби е интерпретиран кръстът, известен като символ на вяра, надежда и любов.
"Съвместната изложба на професори и асистенти от Факултета по изкуства на Нишкия университет дава на зрителите ясна представа за артистичните предпочитания и тенденции, които се срещат в Сърбия, разкривайки готовността на художниците да приемат световните артистични тенденции и да вървят в крак с тях", отбелязват от Софийски университет.
/ТС/
news.modal.text
