Вицепрезидентът Илияна Йотова се срещна на 11 май с представители на български училища и сдружения в Атина. На срещата присъства и посланикът на България в Гърция Валентин Порязов. Участниците представиха своята дейност, свързана с преподаване и съхраняване на българския език, традиции и обичаи. Те очертаха и основните проблеми, с които се сблъскват в работата си.
От Българското неделно училище "Св. св. Кирил и Методий", което действа към Културно-просветно дружество "Будители", присъстваха Мими Ничева, училищен ръководител, и Мирела Георгиева, начален учител и предучилищен педагог. В училището, което съществува от 20 години, към момента се обучават около 200-220 деца, а учителският колектив е съставен от шест души. Преподават се български език и литература, история и география на България и има извънкласни дейности, сподели Ничева.
Мая Лунголова представи Културен център "Селимински" и посочи, че присъства заедно с Валентин Банев, който от една година работи с Центъра, освен че е и лектор в Атинския университет. Тя посочи, че имат училище в Атина, както и малки филиали в Нафплио и от тази година в Каламата, където се обучават за момента 12 деца. А училището в Атина е създадено през 2011 г., като колективът му се състои от седем преподаватели. Към Центъра има второ отделно училище, което е в Крит. То е открито през 2013 г. и се държи от една учителка, която преподава на 50 деца.
Таня Гатева, която е председател на Културен център "Александър Велики", посочи, че при тях функционират две учебни заведения - едното седмично целодневно за деца от яслена и предучилищна възраст, а второто е неделно училище "АБВ учебна академия". Гатева добави, че при тях работят шестима педагози.
Гръцко-българското сдружение за култура "Паисий Хилендарски" бе представено от Жулиета Джунева и Пламен Симеонов. Под опеката на сдружението е едноименното българско училище, също така към него функционират танцова формация "Пиперлии" и Клуб на дейците на културата "Нов живец". Училището е основано през 2011 г., в него се обучават 180 възпитаници, а колективът се състои от осем души. Джунева посочи, че децата участват в различни кръжоци - народни танци, художествено слово.
Валентин Банев, който е лектор по български език в Атинския университет, очерта като проблем, че вторите езици, които се предлагат и се преподават, са факултативни курсове и може никой да не избере втори език. По думите му се борят "буквално за всеки един студент". Друг проблем, който той посочи, е, че гръцката администрация към момента признава официално само сертификатите, издадени от гръцки институции. Това включва на ниво нормативни актове и сертификатите, издавани от Департамента по езиково обучение към Софийски университет "Св. Климент Охридски", обясни Банев.
Илияна Йотова благодари на всички и им каза, че разчитат най-много на училищата зад граница за запазване на българщината в чужбина. Тя посочи, че е радостно, че около училищата и дружествата се формира една духовна общност.
Вицепрезидентът също открои няколко важни неща, които по думите ѝ са изцяло в ръцете на учителите зад граница. Едното от тях е да не се губи езикът, защото все повече ще се "налага да преподаваме български език като чужд".
Тя посочи също, че българското Министерство на образованието и науката следва освен помагалата и учебниците, които прави за изучаването на български език зад граница, вече да започне да гледа малко по друг начин на самото преподаване на български език, малко повече да го актуализира и осъвременява от гледна точка на това как се учи български език като чужд.
На второ място тя открои темата за запазването на българския дух - традициите, обичаите, познанието за България и това как трябва да се привлече интересът на децата зад граница. На трето място Йотова посочи, че е важно какво се случва след това с учениците - каква част от дванадесетокласниците, подготвени в неделните училища, могат да се върнат в България.
По време на срещата вицепрезидентът посочи като проблем това, че лекторатите по български език в чужбина се "топят като пролетен сняг".
В течение на разговора участниците споделиха, че би било хубаво завършващите ученици да имат възможност да научат повече за възможностите за работа в България. Откроени бяха също важността на предучилищното обучение, на значението на това дали се говори български език у дома в семействата в чужбина, за стимулирането на децата и учениците да развият обучението си по роден език на ниво C1 и C2 и други.
В края на срещата Илияна Йотова разказа и за рубриката "БГ Свят" на БТА и помоли участниците да изпращат информация на Агенцията за всяко събитие в неделните училища, защото така може да се разбере повече за дейността им и работата, която вършат.
